Христо Мутафчиев търси Бог в Народния театър
В Народния спектакъл започнаха репетициите за новия моноспектакъл на актьора Христо Мутафчиев – „ Боже мой “ по текст на Теа Денолюбова. Текстът е въодушевен от романа „ Жажда “ на нашумялата белгийска писателка Амели Нотомб и е написан особено за Христо Мутафчиев. Режисурата и звуковата картина са на Стоян Радев.
„ Ако Бог е обич, то това е вашата обич. Аз желая да обичам като вас. Искам да съм татко на едно момиче. То загуби своя и аз желая да го заместя. Много странна работа, като събера сили, ще ви опиша и за нея… “. Това е само кратка имитация от провокативната изповед на персонажа, който ще забележим на сцената – изпълнен с божествена мощ или пък самият Божий наследник, който същински се удивлява на умеенето на хората да се оправят със протичащото им се.
Как носят невидимите си кръстове? Как го е реализирал Йохан Себастиан Бах, да вземем за пример? „ В края на всяка партитурата Бах постоянно пишеше Soli Deo Gloria – Слава единствено на Бога, а първоначално – Господи, помогни “… Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, художник е Елица Георгиева.
Премиерата ще бъде на 20 ноември на Камерна сцена в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където се играе и първият моноспектакъл на Христо Мутафчиев – „ Плач на ангел “ от Стефан Цанев. За него шефът на Съюза на артистите получи награди „ Аскеер 2021 “ и „ Златен Кукерикон 2022 “ за водеща мъжка роля. Представлението е притежател на „ Аскеер 2021 “ за режисурата на Стоян Радев и на оценката „ Solo Act 2022 “ от Международния фестивал на монодрамата в Габрово.
В „ Плач на ангел ” един дребен човек в отчаянието си повдига огромни въпроси, на които не е могъл да отговори, не е могъл да се оправи с живота и дори споделя, че не го е живял. Затова по своя воля се отхвърля от своята воля. Причините за несполуките на този някогашен пандизчия са колкото персонални, толкоз и напълно български… През новия сезон „ Плач на ангел “ продължава да е в афиша на Народния спектакъл.
„ Ако Бог е обич, то това е вашата обич. Аз желая да обичам като вас. Искам да съм татко на едно момиче. То загуби своя и аз желая да го заместя. Много странна работа, като събера сили, ще ви опиша и за нея… “. Това е само кратка имитация от провокативната изповед на персонажа, който ще забележим на сцената – изпълнен с божествена мощ или пък самият Божий наследник, който същински се удивлява на умеенето на хората да се оправят със протичащото им се.
Как носят невидимите си кръстове? Как го е реализирал Йохан Себастиан Бах, да вземем за пример? „ В края на всяка партитурата Бах постоянно пишеше Soli Deo Gloria – Слава единствено на Бога, а първоначално – Господи, помогни “… Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, художник е Елица Георгиева.
Премиерата ще бъде на 20 ноември на Камерна сцена в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където се играе и първият моноспектакъл на Христо Мутафчиев – „ Плач на ангел “ от Стефан Цанев. За него шефът на Съюза на артистите получи награди „ Аскеер 2021 “ и „ Златен Кукерикон 2022 “ за водеща мъжка роля. Представлението е притежател на „ Аскеер 2021 “ за режисурата на Стоян Радев и на оценката „ Solo Act 2022 “ от Международния фестивал на монодрамата в Габрово.
В „ Плач на ангел ” един дребен човек в отчаянието си повдига огромни въпроси, на които не е могъл да отговори, не е могъл да се оправи с живота и дори споделя, че не го е живял. Затова по своя воля се отхвърля от своята воля. Причините за несполуките на този някогашен пандизчия са колкото персонални, толкоз и напълно български… През новия сезон „ Плач на ангел “ продължава да е в афиша на Народния спектакъл.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ